Уважаеми членове на БДЗП, доброволци, съмишленици и граждани,
Общата селскостопанска политика (ОСП) упражнява огромно влияние върху управлението на земеделската земя и тъй като около 50% от земята в България е земеделска, тази политика има огромно влияние и върху дивата природа. Това не е избор между производството на храна и дивата природа – можем да имаме и двете. Сега е времето да пригодим политиката към природата, селските райони и бъдещето на селското стопанство.

Независимо от някои положителни промени през последните години, ОСП все още не успява да подкрепя и мотивира по-природосъобразно селско стопанство. Огромна част от бюджета на ОСП, който възлиза на 1 милиард евро седмично (изцяло платени от данъкоплатците на ЕС), не допринася за опазването на околната среда и подценява тези земеделски системи, които са богати на биоразнообразие.

Моля ви да се обърнете към природата и да подкрепите кампанията на партньорите на BirdLife International като изпратите писмо до Комисар Чиолош, и го призовете да отрази нуждите от опазване на околната среда в своето предложение за реформа на ОСП. Моля последвайте линка:
http://e-activist.com/ea-action/action?ea.client.id=1710&ea.campaign.id=10786

Край на кампанията 1 юли 2011 (петък)

Мерките, които ще се финансират са: Компенсаторни плащания за Натура 2000, агроекологични плащания, непродуктивни инвестиции и инвестиционни дейности. Тези мерки имат за цел да поощрят земеделските стопани да прилагат земеделски практики свързани с по-доброто опазване на биоразнообразието в избрани затревени площи с висока природна стойност (ВПС).

Срокът за подаване на заявленията за подпомагане е 17:30 ч. на 30 април  2011 г. Наръчникът с процедури и насоки за кандидатстване може да бъде свален от връзките по-долу или получен на хартиен носител в офисите на БДЗП (посочени по-долу).

Заявленията и приложените документи трябва да бъдат получени до крайния срок определен в поканата, в запечатан плик с препоръчана поща, по куриер или предадени на ръка в централния офис на БДЗП в София или в офиса в Пловдив.

За повече информация се обръщайте към:
София: София 1111, Ж.к. Яворов, бл. 71, вх.4, ап.1, Телефон/факс: (02) 9799 500, Лице за контакт: Мирослава Дикова, телефон: 0878 599 380, mira.dikova@bspb.org ; Стоян Николов, телефон: 0878 599 372, stoyan.nikolov@bspb. org: Борислав Тончев, телефон: 0878 599 361, bobi.tonchev@bspb.org
Пловдив: Пловдив 4000, ул. П. Ю. Тодоров 27А, П.К. 562, Телефон: Лице за контакт: Димитър Плачийски, тел. 0878 599 365, d.plachiyski@gmail.com, Георги Попгеоргиев, тел. 0878 599 364,georgi.popgeorgiev@bspb.org, Едита Дифова, тел. 0878 599 385, edita.difova@bspb.org

Документи за изтегляне

Наръчник с процедури и насоки за кандидатстване

Приложения

Индикативна карта на типовете природни местообитания в ЗЗ “Бесапарски ридове”

Номера на имоти и типовете природни местообитания в ЗЗ “Бесапарски ридове”

Индикативна карта на типовете природни местообитания в ЗЗ “Понор”

Номера на имоти и типовете природни местообитания в ЗЗ “Понор”

Целта на събитието е да демонстрират и популяризират традиционните продукти от селото и от района на ЗЗ”Бесапарски ридове” чрез дегустации и продажби през целия ден. Успоредно с това се демонстрира и богатото културно певческо и танцово изкуство на местните хора. Хора и песни ехтяха цял ден. Денят беше открит от кмета на община Пещера и от представител на донора на проекта – БДЗП. Опънати бяха дълги маси, където гостите и местни жители похапнаха от сготвеното в четири огромни казана традиционно местно ястие – „кешкек”. Пожелахме им този ден  да се превърне в ежегоден фестивал на традиционните храни, който да доведе много гости и туристи в селището и така да се посъживи местната селска икономика. За наша радост на площада беше пълно с гости от селата на Бесапарските ридове , а също англичани, австралийци, както  и много журналисти.

Във фермата на Илия се отглеждат 352 броя овце, от които 291 млечни и 18 броя говеда. За нуждите на фермата Илия поддържа и обработва 102 ха земи, от които 75 ха пасища. С всички пасища фермерът е кандидатствал по мярка 214 „Агроекологични плащания„ от ПРСР 2007 – 2013, направление АПП13. Основната част от стопанисваните земи попадат в обхвата на ЗЗ „Бесапарски ридове”.

От 2009 г. Илия започва модернизация на сградната инфраструктура на фермата, което ще му позволи да увеличи броя на животните. Плановете му са до края на 2013 г. те да достигнат до 50 броя говеда и 430 овце.

Илия кандидатства с предложение по грантовата схема на проекта „Опазване на световно значимо биоразнообразие в пасища и ливади с висока природна стойност чрез подкрепа за традиционния местен поминък”. Предложението включва изграждане на нова ферма в частта й свързана с изготвянето на архитектурния проект – ситуационен и технически проект на фермата.

Подновяването на инфраструктурата на фермата и увеличаването на броя на животните ще спомогне за ефективното ползване и управление на пасищата на територията на ЗЗ „Бесапарски ридове”, което оказва положителен ефект върху биоразнообразието на земите с ВПС.

Кратко филмче за Илия и неговата ферма в село Исперихово, Община Брацигово

В тази връзка през 2008 година Мобилния екип – Пловдив по проект „Опазване на световно значимо биоразнообразие в пасища и ливади с висока природна стойност чрез подкрепа за традиционния местен поминък” подпомогна подготовката на проект на НГГ „Единство” за изграждане на био-градина към програмата на Глобалния Екологичен Фонд (ГЕФ) “Малки Проекти”. Проектът беше спечелен и реализацията му започна на територията на ЗЗ „Бесапарски ридове”.

Основна цел на проекта е създаване на моделна овощна градина, която да  съчетава опазване  на местни сортове овошки и запазването на характеристиките на ландшафта (синори, ивици и петна от местни дървесни и храстови видове – космат дъб, трънка, шипка и червена хвойна). Това ще спомогне както за развитието на устойчиви земеделски дейности, така и за опазването и поддържането на местообитанията на европейския лалугер, пъстрия пор и останалите световно застрашени видове, които са свързани с тях.

Схемите за засаждане на дърветата са съгласувани с експерти от БДЗП. Заедно с това ще се осигуряти  площадки за ловуване на хищните птици в насажденията, което ще бъде експериментирано за пръв път в този район на България. Поддържането на ивици от 1 метър между дърветата в състояние на угар е много добра предпоставка за развитие на популацията на лалугера, който е основна храна за хищните птици.

Като партньор по проекта, Българското Дружество за Защита на Птиците (БДЗП) оказва експертна и техническа помощ при реализиране на мониторинга на биологичното разнообразие, отчитайки ефекта от реализираните агро-екологични дейности. Мониторингът обхваща три вида (лалугера, скалния орел и белоопашатия мишелов). Резултатите от наблюденията допълват дейностите по проект „Опазване на световно значимо биоразнообразие в пасища и ливади с висока природна стойност чрез подкрепа за традиционния местен поминък”, по който БДЗП работи в района на Бесапарските ридове.

СНЦ „Млад природозащитник – Бесапара”, село Бяга и НГГ „Единство” – село Исперихово са част от коалиция за опазване и устойчиво развитие на Бесапарските ридове, както и за закриване на кариерите в зоната.

Най-сърцат и компетентен при изграждането на овощната градина е Петър Георгиев от с. Исперихово.

От години Петър отглежда зърнени култури, ягоди, тиквички и овошки. Към момента те са общо над 80 декара. Излежда обаче, че овощната градина му е най-голяма слабост. Преди години той закупува част от бившия стопански двор на селото, където по- късно изгражда сушилня за плодове.

Ето какво отговаря Петър на въпроса защо смята, че именно такъв щадящ за природата подход при засаждането на градината би бил най-подходящ:

„Спомням си старите насаждения с овощни дървета в селото ни – пълни с билки между редовете, ухаят силно, прелитат птици- бухали, авлиги.. Тревата между дърветата беше  като в ливада – с различни треви, с хранителна стойност, косеше се 2-3 пъти в годината.”

Това според Петър е по-евтино производство на плодове, пести се от скъпите препарати за растителна защита , а и дърветата боледуват по-малко.

„Тревостоя, който се поддържа между дърветата е автентичен. Имам идеята да съберя от плевнята семената, които са тревни смески от местните ни видове треви и да ги използвам като ги разхвърлям между редовете на овощна градина , която съм създал върху бивши ягодови масиви”.

Кратко филмче – интервю с Петър Георгиев

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ

В настъпилата суматоха различните групи предлагат различни решения. Министерството предложи да върне БДС за млечни продукти, преработвателите се похвалиха, че още през 2004 г. са предложили същото. Някои магазини въведоха специални означения на щандовете, а Министерството на земеделието си издейства от държавния бюджет 4 млн. лева за специална лаборатория. Типично по български се появиха и списъци ……

Коалиция „Чиста храна, честен поминък” е естествен резултат от партньорствата между нейните членове – неправителствени организации, чиито усилия са насочени към опазването на българската природа, развитие на биологичното земеделие, гарантирането на правата на българските потребители и създаването на възможност за достоен труд на българските фермери. Тези три компонента са основни елементи от концепцията за устойчиво развитие, към което би трябвало България, като страна-членка на ЕС да се стреми.

Ние от коалицията смятаме, че проблемът с качеството на българските храни има много дълбоки корени и в същото време има много голямо социално значение, защото той засяга здравето на българското население, но в същото време, макар и индиректно се отразява на българската природа и поминъка на местните общности в страната.

Един от проблемите, който е в основата на сегашното трагично състояние е, че всички български фермери, които отглеждат животни са принудени да продават млякото си само на 249 мандри. Така 120 000 ферми са разпределени (закрепостени) към 249 мандри. Според действащото национално законодателство нито една от тези ферми не може да продаде и един литър мляко, освен на одобрените изкупвачи и то само на един от тях. Всички, които продават мляко, сирене, кисело мляко от фермите си го правят нелегално и ги грози глоба.

Във вскички останали европейски страни има специално законодателство, което позволява на фермерите да преработват продукцията си във фермата и да я продават законно на крайни клиенти, ресторанти и магазини. Разбира се, за да получат това право трябва да спазават стриктно изискванията за хигиена и безопасност на храните. Това обикновено са малки ателиета за преработка, често с размерите на една стая. Във Франция например 101 988 ферми (15 % от всички ферми) преработват и продават част или цялата си продукция директно.

И това не е каприз на фермерите или добра воля на ветеринарите: регламент 852 на ЕС от 2004 г. задължава националните правителства да разработят отделни гъвкави изисквания към преработката на храни във фермите и директните продажби. Последни се подчиниха румънците – преди 2 години въведоха такива норми. България е единствената страна от ЕС, която не е въвела такива изисквания.

Ние сме категорични, че:

1. Качеството на млякото не зависи от размера на фермата. Качеството зависи от създадени условия за отглеждане на животните, доене и транспорт, ветеринарния контрол, както и от мотивацията на фермера за развитие и инвестиции във фермата. Не е вярно, че малките ферми произвеждат некачествено мляко. Вярно е обаче, че тяхното мляко се изкупува най- евтино с мотива, че е некачествено. От общо 120 000 ферми „качествените” според НВМС са само 1708!2. Освен да отглеждат крави и овце много от фермерите знаят и могат да произвеждат и качествено сирене, кисело мляко, кашкавал, крокмач, катък. Тези храни са вкусни, истински и са различни в отделните райони на страната – всеки район има своите малки тайни рецепти. Знанията и опита за производство на местни храни все още са запазени в отдалечените райони, където е съхраненена и природата, но вече са на път да бъдат окончателно загубени след 20 години забрани за легална продажба.

3. Държавата трябва да изпълни европейските изисквания и да даде равен шанс на всички фермери да преработват и законно да продават мляко, сирене, кисело мляко, месо, яйца. Настояваме спешно да се разработи и приеме наредба за преработка във фермата и за директни продажби на храни, произведени във фермата. Ще предоставим на държавата необходимата експертна помощ за това, включително и от водещи европейски страни.

4. Потребителите ще могат да избират и да си купят продукти, които са качествени и вкусни, с регламентиран произход, не замърсяват околната среда и осигуряват достойно заплащане на фермерския труд.

За Коалицията:

Българско дружество за защита на птиците Slow food България Фондация за биологично земеделие “Биоселена” WWF Дунавско карпатска програма за България Българска национална асоциация на потребителите Асоциация на овцевъдите от Западен Балкан Сдружение „Биопродукт БГ”